На 5 април 1925 г. на остров Св. Кирик, отстоящ само на 250 м от град Созопол, започва строителството на сграда, която в следващите няколко години ще изпълнява ролята на рибарско училище и задълго ще обвърже съдбата на острова с тази на българските моряци.

Решението за създаването на подобно учебно заведение е взето от Народното събрание една година по-рано - през 1924 г. Официалната цел е на това място да се обучават специалисти, които да спомогнат за модернизацията на риболова в Черно море, но под този благовиден предтекст се крие още нещо. 

Ощетена от клаузите на Ньойския договор, ознаменувал за страната ни края на Първата световна война, България няма право да поддържа модерни армия и флот. Ето защо в създаването на рибарското училище тогавашното правителство вижда възможност да продължи обучаването на наши младежи в изкуството на морското дело.

Първата копка е направена по време на тържествена церемония, на която присъстват голям брой официални лица, между които и Цар Борис III. Той пристига на борда на миноносеца “Дръзки” и произнася празнична реч.

Строителството продължава няколко години, а още в началото става ясно, че малкото островче е било използвано още от най-дълбока древност. Заети с изкопни дейности работници се натъкват на зидове и каменна настилка от късноантична сграда. Впоследствие се разбира, че те са част от старинен храм на бог Аполон, издигнат тук, за да защитава населението на някогашната Аполония. 

През 1927 г. е завършен друг важен етап от изграждането на инфраструктурата за рибарското училище -  между остров Св. Кирик и созополския бряг е изграден вълнолом, които и днес изграе ролята на сухопътна връзка между двете места.

Строителните дейности приключват през 1929 г. и година по-късно, на 3 октомври 1930 г., проектираната от архитект С. Николов сграда официално отваря врати за първите си възпитаници. Обучението е безплатно, а продължителността му е 3 години. На всички учащи е осигурен пълен пансион като след първата година те получават и възнаграждение, формирано от количествата уловена и продадена риба.

Всичко започва добре, но ето че само след 2 години работа над красивата бяла сграда на остров Св. Кирик се спускат тъмни облаци. Натиск, оказан от страна на тогавашните медии. Според тях поради недостатъчния рибен ресурс в Черно море, школото трябва да бъде закрито или преустроено. Тези настроения стават причина през 1932 г. правителството да вземе решение за неговото затваряне.  Две години по-късно - на 22 март 1934 г. са проведени изпитите на последния рибарски випуск, а на 1 април същата година Царското рибарско училище в Созопол прекратява съществуването си.

Островът обаче не остава безстопанствен. Веднага след като са сдадени от ръководството, опразнените сгради и помещения са заети от представителите на друго учебно заведение - преместеното от Варна Морско училище. То ще функционира край Созопол до средата на 1940 г., когато отново се връща в Морската столица.

Годините около Втората световна война ознаменуват нов период в историята на остров Св. Кирик, превъщайки го във военна зона, закрита за цивилни лица. Статут, който той ще запази чак до 2005 г. 

Едни от първите милитаризирани “квартиранти” на Св. Кирик е личният състав на Българския беломорски флот, който веднага след деветосептемврийския преврат е предислоциран край бреговете на Созопол от базите си в Кавала и Дедеагач. През следващите години новосвормираната военноморска база ще търпи бурно развитие, а защитеният ѝ пристан ще служи за убежище на плавателни съдове от различни военни формирования. 

Следвоенните времена ще снабдят Българския военноморски флот и созополското поделение с разнообразна, модерна за времето си, техника, внесена главно от СССР. В началото на 60-те години в Созопол са разсредоточени два проекта ракетни катери, пристигнали от Варна, а успоредно с това е създадено и кораборемонтно подразделение, което да обезпечава изправността на наличните бойни съдове. 

Намиращата се в акваторията на Созопол бойна техника служи за основание на 29 септември 1970 г. да бъде създадено ново флотско съединение - Бригада ракетни и торпедни катери, съставена от два корабни дивизиона. През 1989 г. формированието приема на въоръжение корветата “Мълния”, която ще се превърне в негов флагман. Успоредно с това, в началото на 90-те години поетапно торпедните катери биват изваждани от бойния състав и то е преименовано на Бригада леки сили.

С това име бригадата ще продължи да съществува чак до 2005 г. когато се взима решение да бъде разформирована. На 28 май 2005 г. на тържествена церемония созополските военни моряци се прощават с бойното си знаме, а всичките 38 построени до този момент сгради внезапно опустяват…

Макар към днешна дата да съществуват планове малкото парченце земя срещу Созопол отново да бъде върнато към живот, бъдещето му все още е неясно.

Остров Св. Кирик е обявен за паметник на културата през 1965 г., заради многобройните археологически находки, скрити под него. На територията му се извършват и разкопки. Сред разкритите до този момент обекти са два антични храма и една средновековна църква, част от някогашен манастирски комплекс.