На 15 април 1912 г., студените води на Северния Атлантик поглъщат завинаги един от най-големите и луксозни кораби на своето време - "Титаник". Заедно с кораба, смъртта си намират 1500 души, а трагичното потъване се превръща в една от най-големите морски катастрофи, случвали се някога...

Днес, 110 години по-късно, отново си припомняме тези драматични събития:

Строителството на "Титаник" започва на 31 март 1909 г. Спуснат е на вода две години по-късно - на 31 май 1911 г. Напълно завършен е на 2 април 1912 г. При строежа му са използвани над 3 млн. нита, повечето, от които са изработерни ръчно.

В моента на построяването си "Титаник" се превръща в най-големият пътнически кораб в света. Дължината на "Титаник" е 296 м, а водоизместването - 52310 тона. Парният двигател пък разполага с мощност от 55 хил к.с., които му позволяват да развива до 23 възела или 42 км/ч.

Капитан на кораба е Едуард Смит - най-опитният в "White star line" - за когото това трябва да е последният рейс преди пенсия. 

След три години усилена работа по строежа му, "Титаник" изпълнява един единствен рейс, който трае едва 4 дена.

Двойното дъно по продължение на по-голямата част от кораба и отсеците, отделени с водонепроницаеми прегради създават на "Титаник" имиджа на непотопяем кораб. Това е причината компанията собственик да икономиса повече от половината спасителни лодки на борда и вместо нужните 48, поставя само 20. 

Корабът отплава от Саутхемптън за Ню Йорк на 10 април 1912 г. На 14 април вечерта, в 23:30 ч. "Титаник" се сблъсква с айсберг. Потъва за 2 часа и 40 минути, в 2:20 сутринта на 15 април.

Известно е, че преди катастрофата, на борда на "Титаник" са получени 7 предупреждения за айсберги по маршрута, всичките от които са игнорирани от екипажа. Корабът продължава да се движи на пълна скорост дори през нощта. Смята се, че собствениците от "White star line" са пресирали екипажа да поддържа това темпо, за да спечелят "Синята лента на Атлантика" - престижният приз за лайнерите от онова време, прекосили океана за рекордно кратко време.

Съвременните учени знаят, че айсбергите често се преобръщат с върха надолу в резултат от топенето на подводната им част, която става по-лека и изплава нагоре. В резултат от продължителното стоене под вода, долната част на айсбергите често е с по-тъмен цвят. Според някои излседователи на трагедията именно такъв айсберг е пресрещнал "Титаник". Това заедно с факта, че на борда нямало нито един бинокъл, обяснява и защо екипажът забелязва фаталния леден къс едва в последния момент преди сблъсъка. 

Екипажът на "Титаник" не спира да работи до самия край на кораба, осигурявайки работата на нужните за спасяването на пътниците системи. За да осигурят електричество за осветление и изтласкващите вода помпи, офицерите и матросите от машинното отделение на спират работа до последно. От тях не оцелява нито един човек. Загиват и всички членове на корабния оркестър, които свирят весели мелодии, за да поддържат духа на бедстващите. Последната мелодия, която оргкестърът изпълнява е църковният химн "Nearer my God to thee".

Съществува заблуждение, че сигналът "SOS" за първи път е използван именно при катастрофата с "Титаник". В действителност това е поне осмият по ред случай, но най-известният. В 0:13 ч. старшият радист Филипс излъчва стария сигнал за бедствие "CQD". Сигналът SOS" е излъчен в 0:45 ч., след като помощник радистът Брайд съветва колегата си: "Предай и новия сигнал "SOS" - друг случай да го направиш може и да не ти се удаде". В това време при тях е и капитан Смит - тримата се засмели.

От 2225 човека на борда, 1496 загиват. Оцелелите са едва 712 - спасени от притеклия се на помощ параход "Карпатия".

Във времето, когато получава сигнала за бедствие, "Карпатия" се намира на 93 км от "Титаник". Капитанът Артър Рострон прави всичко възможно, за да се добере колкото се може по-рано до мястото на трагедията. По негова заповед двигателите на кораба са пуснати на пълна мошност, с риск от експлозия. Това позволява на "Карпатия" да развие скорост от 17,5 възела, вместо конструктивно разчетените 14.

По данни на Lloyd's of London" на борда на "Титаник" загиват 38 българи, а около 15 успяват да се спасят. Точният брой на нашенците, пътуващи с луксозния лайнер обаче така и не е установен.

Един от множеството примери за достойно поведение по време на трагедията е бизнесменът Бенджамин Гугенхайм, който съзнал безнадеждността на ситуацията, качва своята спътница в една от спасителните лодки, обещавайки ѝ, че ще се видят отново. След това, заедно със своя камериер отива до каютата си, където двамата се обличат в официални фракове, и се отправят към централната зала. Там сядат на маса и започват да пият уиски. Един от оцелелите, преминавайки покрай тях, им предлага да се спасят, но Гугенхайм отговаря: "Ние сме облечени в съответствие с нашето положение в обществото и сме готови да умрем като джентълмени". Никой повече не ги вижда.

Не липсват и примери за малодушие - част от мъжете, озовали се на спасителните лодки попадат там с груба сила или чрез хитрост - преоблечени като жени.

Останките на "Титаник" са открити през 1985 г., на дълбочина от 3750 метра.

100 години след трагедията, "Титаник" е обявен от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.

Експедиция, извършена през 2019 г. до останките на злополучния кораб, констатира големи разрушения по корпуса. Учените установяват, че наред с морската вода и подводните течения, значителна роля за погубването на знаменитите отломки играе и металоядната бактерия Halomonas titanikae, буквално разяждаща метала на потъналия "Титаник".  Прогнозите са, че до 10 години корабът може да изчезне напълно.

Около "Титаник" витаят множество легенди. Според една от тях през 1898 г., в своя роман "Суета", писателят Морган Робъртсън предсказва трагедията. В творбата има множество "странни" съвпадения - разказва се за кораб с подобно име - "Титан", който също потъва в студена априлска нощ, след сблъсък с айсберг.

Друга интересна легенда гласи, че на всеки 6 години в района на трагичните събития се улавя сигнал-призрак "SOS", излъчен от "Титаник". За подобно нещо за първи път споменава екипажът на линкора "Теодор Рузвелт", през 1972 г. Заинтригуван, радистът на военния съд се заровил в архивите и открил, че негови колеги са съобщавали за подобен странен сигнал през 1924, 1930, 1936 и 1942 г. За последно, за призрачния SOS" съобщава канадският кораб "Квебек", през 1996 г.