Умирай трудно на Балканите: Атентатите срещу Ахмет Зогу - първият и последен албански крал
Автор      01/07/2022 16:51:29     БЛОГ    Коментари 0
Умирай трудно на Балканите: Атентатите срещу Ахмет Зогу - първият и последен албански крал

Балканските народи винаги сме изглеждали диви и екзотични в очите на другите европейци, но албанците специално изглеждат такива дори и в очите на останалите балканци. Уникалните чудатости на народопсихологията им неминуемо рефлектират и върху цялата историята на тяхната държавност. Нейното начало е поставено в резултат на Балканските войни и ликвидирането на османската власт по населяваните от тях земи.

Дейно участие в събитията от това време взима една особено колоритна личност, на име Ахмет Мухтар бей Зоголи, останал в историята като Зог I - президент, премиер и единствен крал на Албания.

По време на революционните борби, в родната му област Мат край град Бурел (в северна Албания), едва 17-годишен, той успява да организира огромен отряд от близо 2000 души, в борбата против турците. Оттогава се понасят легенди за неговата безстрашност и геройство. Впоследствие, в качеството си на главатар на гегски клан от областта Мат, той участва в подписването на декларацията за независимост на 28 ноември 1912 г. във Вльора.

Първата световна война заварва новообразуваната албанска държава все още неукрепнала и въпреки, че официално тя обявява неутралитет, останалите слабо се вълнуват от това и през територията ѝ преминават войските на различни държави и дори част от линията на Солунския фронт. По това време Зоголи взема участие във войната като доброволец на страната на Австро-Унгария.

След края на войната и завръщането си в Албания смело се впуска в политиката, заемайки в рамките на 4 години постовете: губернатор на Шкодра, министър на вътрешните работи, военен министър, президент, а на 27-годишна възраст става и най-младият премиер, който страната някога е имала. По това време формално сменя фамилията си от Зоголи (идваща от славянската дума “сокол”) на по-албанско звучащото Зогу.

В доскоро дивата и полусредновековна Албания, която тепърва започва съществуването си като независима държава, старите обичаи като този за кръвното отмъщение продължават да са в сила, поради което и политическите убийства бързо стават модна тенденция.

Още с първите години от издигането на Ахмет Зогу във властта, цяла плеяда албански пишман-атентатори се изреждат да правят неуспешни покушения срещу него по различни политически причини. Отделно се говори, че общо над 600 мъже в Албания са се били заклели по кръвното право да го убият.

Този средновековен обичай, наречен канун (който се практикува дори до днес в някои селски райони) гласи, че при убийството на член от едно семейство или друго тежко престъпление, конфликтът продължава с взаимни убийства неопределено дълго време. Семейството на убиеца дължи кръвнина на семейството на убития, а дългът се връща само ако те убият техен мъж, или момче, по-високо от една изправена пушка. Така пред страх от кануна често мъже и дори малки момчета живеят в пълна изолация, заради някое престъпление, извършено някога си от член на тяхната фамилия. Обикновено помирението между албански кланове трудно се постига и понякога се случва то да дойде чак след десетилетия на взаимни убийства.

Известно е, че веднъж когато нашият пакостник Ахмет Зоголи, се сгодил, но впоследствие размислил и зарязал момата, нейният баща Шефкед бей Верлачи, вече е имал правото и задължението да го убие според кануна. Поради което той е трябвало да бъде особено предпазлив и да ходи навсякъде със солидна охрана, съставена включително от членове на собственото му семейство, тъй като няма доверие в никой. Лично майка му пък опитва всяко едно ястие, преди той да започне да се храни, заради страх някой да не го отрови.

През периода когато той още е министър-председател, активистът на републиканското движение Бекир Валтери, стреля по него, не в някоя тъмна уличка, а в коридорите на парламента. При стрелбата премиерът е прострелян два пъти - в бедрото и в рамото, след което атентаторът се барикадира в тоалетните на сградата, като води оттам престрелка и срещу жандармерията, пеейки патриотични песни. В крайна сметка депутатите успяват най-накрая да го уговорят да се предаде и след като данданията от каубойския екшън стихва, редовното заседание на парламента се състои сякаш нищо не е станало. Простреляният с две огнестрелни рани Зогу, вместо да отиде на лекар, сяда на бюрото си, изчаква да му дойде реда за качване на трибуната и преди да продължи по дневния ред просто отбелязва, че понякога такива неща се случват в живота и никой не може да знае кога и как.

Мътен остава въпросът, как атентаторът е влязъл с оръжие в парламента, какви са били подбудите му, както и това, че скоро той е освободен от затвора и впоследствие Зогу дори се среща лично с него. След време Валтери става активист и на фашисткото движение, поради което при идването на комунистите на власт е осъден от специален съд през 1945 г. и разстрелян.

Като поръчител на покушението се подозира, станалият вече пословичен атентатор Авни Рустеми, който в биографията си има записани атентати срещу османски генерали още отпреди освобождението, срещу италианските окупатори през Първата световна война, както и срещу албанския политик Есад Топтани, убит от него насред Париж. Главният довод за това е, че само 2 месеца след атентата в парламента, със заговор, организиран от Зогу, самият Рустеми е застрелян на улицата в Тирана. Два дни по-късно той издъхва от раните си, а на погребението му се струпват огромни тълпи, чието недоволство ескалира в мащабни антиправителствени демонстрации, довели до държавен преврат през юни 1924 г. (наричан буржоазно-демократична революция от албанските историци) и идването на власт на Фан Ноли.

При избухването на революцията Ахмет Зогу бяга от страната в Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия). След което с поддръжката на Караджорджевичите и помощта на отряд от 108 руски белогвардейски емигранти, същата година той се завръща в Албания, като извършва контрапреврат и сваля демократичното правителство на Фан Ноли. Така той става едноличен лидер, от януари 1925 г. в качеството си на президент на републиката, а на 25 август 1928 г. се самообявява за монарх, като малко след това избраното учредително събрание го утвърждава като крал на албанците под гръмкото двойно име Зогу I Скендербег III.

По този начин той става единственият мюсюлмански крал в историята на Европа. Останалите кралски семейства на Стария континент го игнорират, тъй като е самопровъзгласил се крал, без никакви династически връзки с тях, но затова пък управляващите фамилии в арабския свят установяват силни връзки с него, особено тази в Египет, която назад в миналото си е имала албански корени.

Албански ученички правят “зогисткия поздрав”.

Уви с това атентатите срещу специфичния албански крал съвсем не секват - друг републиканец, депутатът Кола Тромара, прави два опита за убийството му - веднъж в края на бурната 1924 г., когато той е премиер и веднъж през 1933, когато вече е крал. След това Тромара емигрира от страната, но има неблагоразумието да се върне заедно с италианските фашистки окупатори и да заема различни постове при техния режим, заради което после е изправен от комунистическия съд на същата стена за разстрел, заедно с Валтери.

През 1931 г. докато кралят е на лечение във Виена, междувременно посещава Виенската опера за да гледа, заедно с тогавашния премиер Екрем Либохова, италианската музикална драма „Палячи“. След края на представлението е издебнат пред операта от двама бивши албански офицери - членове на опозицията, които откриват огън по него и придружителите му. За негов късмет атентаторите го объркват с един от охранителите му и заради тази грешка човекът получава три куршума в главата.

Прикривайки се зад автомобила си Зогу вади личното си оръжие, пистолети вадят и Либохова и шофьорът им, започвайки на свой ред да стрелят по нападателите, които не очакват това и се оттеглят продължавайки да стрелят. Охранителят пада мъртъв, премиерът е ранен в крака докато друг куршум минава през шапката му, а кралят остава напълно невредим.

Може да се каже, че това е единственият монарх, който се е защитавал сам при покушение, ако не броим и нашия цар Борис ІІІ, който при атентата в Арабаконашкия проход даже е без охрана и също стреля по нападателите с личния си пистолет.

В почивките между атентатите Зог І прави опити да модернизира Албания и постепенно постига известни успехи в борбата с бандитизма и изкореняването на традицията за кръвното отмъщение. Способства за сближаването на разединените кланове чрез строеж на пътища, болници и училища. Същевременно изпраща студенти на обучение в европейски университети и използва европейски образци при съставянето на правните кодекси.

Всички тези реформи обаче изискват много финансова и техническа помощ, които идват от фашистка Италия. В замяна италианците получават права за разработване на полезните изкопаеми в страната и практически пълен контрол над Националната банка.

През 1938 г. краля се жени за австро-унгарската аристократка Гералдина Апони, само няколко дни след като за първи път се среща с нея. На сватбата им присъства зетът на Мусолини - Галеацо Чано, а за медения си месец те заминават с червен кабриолет Mercedes-Benz 540K, подарък от Адолф Хитлер.

Двойката има един син, престолонаследникът принц Лека Зогу (1939-2011).

Ахмет Зогу с жена си и трите ѝ сестри, по време на тяхното изгнание, Швеция.

През 1926 г. в северната част на Албания избухва въстание, против Зогу, което разклаща властта му и става повод за нови съюзни договори с Италия, която установява контрол и над външната политика на страната. В някакъв момент това подтиква краля да започне маневри, чрез които да се изскубне от италианската хватка, превърнала кралството му в тяхна полуколония. През 1931 г. той отказва да поднови съюзния им пакт, а впоследствие започва да отпраща обратно италианските инструктори в армията и държавния апарат и дори да закрива италиански училища. В отговор италианците започват застрашителни демонстративни маневри с бойните си кораби пред Дуръс, за да принудят Зогу да върне старото положение, а и да издействат нови концесии за своите компании в Албания. Стига се до италиански ултиматум за установяване на протекторат, последван от директна окупация през април 1939 г.

Зогу бяга със семейството си в Гърция, заедно с голяма част от златото на държавната хазна и с 2 милиона долара в банковата си сметка. В годините на изгнанието си той живее в луксозни имоти в Париж, Лондон и в Египет, като дори си купува имение с дворец на Лонг Айлънд в Ню Йорк. Според слуховете той дава “букет от диаманти и рубини” за този замък, но така и не се нанася в него и пустеещата, неподдържана сграда с времето започва да се руши от само себе си, докато накрая е съборена от местните власти.

Последните години от живота си Зогу прекарва в Париж, на разноските на жена си Гералдина, която тогава заработва пари, пишейки детективски романи и мемоари. През динамичния му живот срещу него са извършени 55 атентата, или поне толкова са документираните, което за времето на управлението му прави средно по 3 на година. Но въпреки, че толкова време е бил постоянно на мушката на най-различни албански главорези и че според свидетели след 1929 г. пушил по 200 цигари на ден, в крайна сметка първият и последен крал на Албания умира на 65-годишна възраст от естествена смърт, далеч от своето кралство, което вече е станало народна република, управлявана от друга колоритна личност с неограничена власт - Енвер Ходжа.

Related Products

Share This Post :